село ИЗГРЕВ 

Има едно село с името на Изгрева, обляно в слънце, с хора с горещи сърца. Идваш тук, без да очакваш много, а ти е трудно да престанеш да мислиш за видяното, за преживените мигове

Изгрев е едно от малките села, сгушено в зеленина под щедрите ласки на слънцето в Дунавската хълмиста равнина. Родило се около извивките на р. Осъм още по времето на османското владичество. Според документи от 1693 г. го назовавали „Дервишко” и „Дервишлиер”. В „Кратка история на с.Изгрев” един от авторите -Ангел Илиев изказва мнение, че вероятно селището е съществувало и преди това и като доказателство сочи съдържанието на откъс от османски регистър с имената на данъкоплатците от с.Дервишан с друго име Булгарине и кючюк(малко). Това доказва, че селото го е имало и преди 1550 г., а хората оцелявали като се отделяли да живеят в по-малки селища или махали. Името на селото е свързано с предание за Исеин, дошъл по тези земи като „дервиш” – мюсюлмански калугер. Той обещал закрила и няколко семейства са се заселили в този, малко отдалечен от пътища и лоши очи, хълмист край в близост до голямата и пълноводна река. Така те са се спасили, за да продължат рода си и създадат общо бъдеще. Дервишко се разраснало през 19 век – населението се увеличило, развиват се занаяти, поминъкът процъфтява, дава се тласък на развитие на култура и образование.

С царски указ от 19.V.1934 г. селото е преименувано Изгрев.

В миналото то е административно ориентирано към Никополска околия, макар че е доста отдалечено от центъра на управление. Това слага отпечатък върху цялостното му развитие.

Естествен стопанско–икономически център за селото е бил и си остава гр.Левски – като най-близко разположения град в района. Главния път София-Варна е на 2,5 км от началото на селото, но и това се оказва не толкова близко разстояние, за да окаже положително влияние върху цялостния живот в Изгрев.

Цветна градина в Центъра

Знае се, че като всички околни нас места и селото ни е било арена на нападения на кърджалии и други разбойници. Пак в историята на Ангел Илиев се споменава, че татари след Кримската война се заселват в м. „Трапищака” – грабят земя и са жестоки с местните хора.

Руско-турската война е следена с интерес от хората, защото военно-полевата болница е недалеко от селото. В Дервишко тогава идват руски лекари, които лекуват не само руски войници, но и местни хора. Последните се отнасят с внимание към тях, даряват им храна. В м. „Копана кривина” са погребани умрелите от коремен тиф войници, а в м. „Могилата” в масови гробове са погребани загиналите в боевете при Плевен и Гривица.

Още в началото на войната след като руската армия минава Дунава – капитан Райко Николов обикаля селата и търси смелчаци за участие в опълчението.От Дервишко се записват 12 души.

Трифон Арнаудов участва в сраженията 8-13.VІІІ на Шипченския проход.

Участник в 12 опълченска дружина е Цони Димитров. В книгата „Опълченците от Плевенския край” на Илия Панков се изреждат още имената на Митьо Монев – първия учител в килийното училище в Дервишко към църквата, на Петко Тодоров, На Господин Георгиев и др.

След Освобождението хората от селото (и то най-възрастните) избират за пръв път свой кмет и това е Велико Тонев.

На 29.04.1909 г. будни селяни се събират и учредяват взаимно-спомагателно земеделско дружество с името „Съгласие”. Това е обединението, което по-късно се оформя като кредитна, потребителна кооперация, която играе важна роля в живота на село Дервишко.

През 1938 г. две важни събития бележат нови моменти в развитието на изгревчани – комасирането на земята и оземляването на безимотни и малоимотни. Учредяването е предпоставка за развитие на лозарството върху уголемените терени в м. „Дъбето”.

На следващата година започва изграждането на най-стария водопровод – с вода идваща гравитачно от м. „Николов геран”. През 1965 г. започва изграждане на вътрешно-водопроводната мрежа, с което цялото село  е водоснабдено. Вода за напояване от р.Осъм е вкарана в почти всеки дом през периода 1990-1994 г. Сега вътрешно-разпределителната мрежа за напояване не се ползва.

Общата дължина на улиците в селото е 14 км. Малко са асфалтираните улици, за сметка на тези с трошено-каменна настилка строени 1990-1993 г.

47 участници във войните на България 1912-1945 г. са загинали за свободата на родината си и те не са забравени. Инициативен комитет под председателството на Ангел Илиев реши да увековечи подвига на храбрите ни войни чрез издигане паметник, построен със средства от доброволни дарения. Откриването му стана на 01.08.2008 г. на площада пред читалището.

Изгревчани отдавна се славят като добри лозари, зеленчукопроизводители и овощари. Проучвали опита на добрите стопани в Чехия, Унгария и го прилагали след това у нас – произвеждали ракия и вино в избите на „Селкооп”, с което се прочули. А заготвеното в щайги десертно грозде събрало сладостта на земята ни, ги прославило зад границите на България. Отглеждали овце, кози, свине, говеда в личния сектор и във фермите на ТКЗС „Великият октомври”. Последното е просъществувало под различни имена и като съставна единица на АПК „Ленин” Левски и АПК „Дон” Обнова до 1992 г. През 1994 г. са създадени двете земеделски кооперации: ЗПК „Напредък” и ППК „Съгласие” – обидинения на ЗК „Изгрев” и потребителната кооперация „Съгласие”.

ППК „Съгласие” поддържа хранителен магазин ремонтиран и преустроен по подобни на веригата магазини на кооперативен съюз, сладкарница и ресторант. Основна дейност на двете земеделски кооперации е зърнопроизводството – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, леща, рапица. От всичко 16230 дка обработваема земя малко повече от 13000 дка се управлява умело от УС съвети на земеделските ни кооперации. Останалата земя се стопанисва от наематели и др. собственици.

За училището в Изгрев първи данни има около 1850 г. Първото килийно училище се покровителства от църквата. По-късно то се управлява от Общината и се премества в най-старата общинска сграда строена 1905 г. Помещавало се е и в друга общинска сграда – по-късно Пансион. През 1920 -1921 г. в училището се обучава първия випуск на прогимназията, в която са записани деца от Обнова, Бацова махала, Трънчовица, Българене.

На 24 май 1921 г. за първи път в Дервишкото школо е честван празникът на Славянската писменост и култура. Много са имената на учителите – апостоли, грижили се не само да обучат и възпитат, но и отдали всичко от себе си за развитие на читалищната и културно-просветната дейност сред хората в селото: Йордан Маринов, Христо Булев, Ангел Калев, Петър Мандев, Христо Гълъбов, Марин Бонев и др.

Новата училищна сграда – здрава, слънчева, просторна отваря врати за новата учебна 1958/59 г. Построена е само за 6 месеца. За да поддържа пълнотата на паралелките ръководството на селото и училището успяват да извоюват откриването и просъществуването на Пансиона за деца от социално слаби семейства от идващи от близките села. Пансионът е закрит през 1995 г., а с това започва и агонията на Основното училище „Отец Паисий”. Закрито е през 2000 г. Днес смразява душата празната красива сграда с глухите класни стаи – без детски викове и смях.

Празник в детската градина

Читалище „Г.С.Раковски”

За начало на читалищната дейност се счита дейността на учителите Ангел Калев от Преслав и Петър Мандов от Павликени, които идват в Изгрев през 1895 г. В началото с голям ентусиазъм развива театрална дейност, подготвяйки пиесите „Иванко” и „Руска” С тези постановки стигат чак до Търново, а със спечелените средства закупуват книги и поставят началото на библиотечната дейност

Читалище  "Г. С. Раковски"

             На 16.11.1901 г. учредителите решават читалището в Дервишко да носи името на Георги Раковски. От основаването си до сега този център на голяма просветителска и организаторска работа не е престанал да бъде място, в което идват, за да получат духовна храна, докосване до нещо истинско, българско и ценно. Тук десетилетия самодейци с труда си като певци, танцьори, артисти са били щастливи да получат признание от станалата на крака публика. Незабравими са изпълненията на женски хор с ръководители Людмил Пенчев и Николай Пенчев, звученето на песните на хор и духов оркестър с ръководител Иван Панталеев. С много любов към децата и народните хора работи с малките изгревчанчета Иваничка Ангелова – сега художествен ръководител на детски танцов състав при читалище „Г.Парцалев” Левски.

Битов кът в читалището

Рожба на читалището е Изгревската духова музика играла важна роля в обществено-политическия живот на селото.

Новият читалищен дом отваря врати през 1962 г. Ремонтиран е през 2003 г., благодарение на много дарители.

Изгревската „червена” музика вече  е история, но на големите дни на България и празници в село тук е духовият оркестър на Веселин Александров Савов от гр.Левски, а в него повече от половината музиканти са родени или свързани със селото ни. И отново музика оглася селото и се люшва хорото, което не остарява.

Периодът 2003-2005 бяха години на ползотворна работа с участие на много млади хора, включили се активно в читалищната дейност. Те сгряха сърцата ни с постановките – „Орисия” и „България-това сме ние”.

През май 2006 г. читалището в селото ни бе домакин на VІ общински фестивал на художествената самодейност. Обновеният център на Изгрев оживя от усмивки, музика и танци.

НЧ „Г.С.Раковски 2001” чиято 110 годишнина ще честваме през 2011 г. и днес е място за интересни разговори, за получаване нужна информация, за работа с деца. Тук се пази жива паметта на селото и се съхранява българското – чрез тачене на традиции, обичаи, познаване на рода и родния край.

Хората на Изгрев – те намаляват с всяка изминала година, сега са дори под 450 жители. От години мирно живеят двор до двор българи и мюсюлмани.

Тъжно е, че няма дори къде свещичка да запалят на светъл християнски празник, защото църквата е с паднал покрив и пропукани стени: Дервишани я построяват през 1882 г. с помоща на дарения от имотни и бедни – всеки според възможностите си. Носи името на Свети Великомъченик Прокопий.

Църковните настоятели са търсили съдействие и средства за ремонт още преди 1970 г. Земетресението през 1977 г. и това, че няма свещеник, който на място да развива дейността си, се оказват пагубни за храма. Днес църковното настоятелство и кметството чакат с надежда намесата на Великотърновската Митрополия и търсят възможност да кандидатстват с проект за реставрация на сградата.

          Празниците в селото са ония дни, в които хората се обединяват, чувстват се щастливи. Съборът на селото е в първите почивни дни на август и е изпълнен с много културни прояви – концерти и веселие. Тук от векове се тачи „Бабин ден”, „Трифон Зарезан”. Интересни са Коледните празници, както и Великденските приготовления с по-малките празнични дни – Лазарица и Цветница. За деца и възрастни е интересна вечерта срещу Първи март – „Пърлене на баба Марта” – с много приготовления, буйни огньове и игри