село ТРЪНЧОВИЦА 

Село Трънчовица се намира в централната част на Дунавската равнина, на големия завой на р. Осъм. От три страни селището е заобиколено от реката, като по-голямата част от Трънчовица е разположена на склоновете на високи хълмове, гледащи към десния бряг, сгушила се под „Дрънката” и разпростряло се в „Крушака, „Горната” и Долната” махала, гордо гледаща към „Капитанската могила” и застанала на полъха между „Куртовец” и „Калинкин дол”          Селището отстои на 34 км. южно от р. Дунав, на 50 км. източно от гр. Плевен и на 22 км. северозападно от гр. Левски. През селото преминава третокласен републикански път от гр. Левски към гр. Никопол.

Село Трънчовица е притежател на отличието „Златен печат” за уникално европейско селище. Това отличие се връчва на определени европейски градове и села заради древно историческо у културно наследство и уникални природни дадености. Наградата е връчена от „Официалното представителство на уникалните селища в Европа” и „Европейския форум на експертите”.

Първите сведения за с. Трънчовица са още от XІV век. По това време тук са живели привърженици на сектата на павликяните. В началото на ХVІІ век жителите му приемат католицизма. В летописната литература на библиотеката във Ватикана са съхранени до наши дни данни за с. Трънчовица. В първите документи, които са достъпни и днес срещаме с. Трънчовица записано през 1479 год.

Село Трънчовица е избрано от архиепископ Филип Станиславов за първо седалище на Никополска епархия. Тук той построява едно от първите няколко училища в България и това е през далечната 1650 година. Тук, за това училище, той съставя и първата печатна книга на кирилица наречена „Абагар”. Това училище е било известно като „Школата” и е било в двора на църквата. През 1930 год. е построена нова двуетажна училищна сграда на ОУ „Христо Ботев”. За съжаление това училище вече е затворено поради липса на достатъчен брой деца и сградата пустее. 

храм „Св.Архангел Михаил” построен през 1874г.

Днес в с. Трънчовица живеят около 800 души. Раждаемостта е изключително ниска, а смъртността сред застаряващото население е висока. Демографската криза е обхванала здраво селището и това е огромен проблем, който сякаш няма разрешаване.

Като много български села от този тип и Трънчовица едва удържа на кризата и бавно умира. За да спре този процес е необходима здрава общинска и държавна политика, свързана със създаването на условия за задържане на младите хора чрез подобряване условията на живот в селището. Това разбира се е много трудно, но все пак е възможно.

            Днес на територията на кметство Трънчовица функционират и осигуряват работа за местното работоспособно население две земеделски кооперации, мандра, един местен арендатор и няколко земеделски производители. Поминъка основно е земеделие, лозарство и животновъдство в личното стопанство. В землището на Трънчовица се обработват 21000 дка. плодородна земя. Почти няма необработваема и изоставена земеделска земя с изключение на част от трайните насаждения, чиято реализация последните години е много слаба. В мандрата в с. Трънчовица се произвежда отлично бяло саламурено сирене и чудесен кашкавал. В производството се влагат чисти материали, истинско мляко и добър професионализъм. Услугите в селото също са на необходимото ниво. Те се реализират на базата на съществуваща добра търговска мрежа удовлетворяваща търсенето и предлагането. В местната фурна на с. Трънчовица все още се произвежда и предлага на населението вкусен бял хляб на гарантирани цени независещи от цената на хлебната пшеница, а само от консумативите за неговото производство. Трънчовени все още се славят с производството на прекрасно домашно вино и ракия.

В Трънчовица вече над 70 год. футболът е магия и удоволствие за млади и стари. И днес ФК „Ботев” участва в първенството на областната група и се представя достойно с активното участие на млади момчета от селото. На много добро ниво в Трънчовица беше развита и баскетболната игра, но със затварянето на училището това вече не е факт

ФК „Ботев” с. Трънчовица

Трънчовица, както и много други селища, наред с официалните и национални празници почита и утвърдените християнски празници. Те винаги са отбелязвани и празнувани от хората по подобаващ начин. Коледа, Нова година, Трифон зарезан и др. се отбелязват, както на общи тържества организирани от местното читалище, така и в семейството. Празника на селото е също един от празниците, които традицията е наложила и утвърдила сред местните жители и тези, които вече са напуснали селото по една или друга причина. Читалищната дейност в Трънчовица има дълбоки корени и това е едно от достойнствата на живота в селото. През 1911 г. младия учител в местното училище Антон Тонев от гр. Казанлък основава читалище с име „Пробуда”.

Днес читалището носи името на нашия съселянин и обичан от поколения българи народен артист Григор Вачков – Гришата. На него са посветени и ежегодните „Празници на хумора и сатирата”, организирани и провеждани с много труд и всеотдайност от местните самодейци. Всяка година читалището участва с богата програма в Общинския преглед на художествената самодейност и достойно се представя, носейки името и таланта на незабравимия Григор Вачков. От две години коренно различно е и състоянието и живота на пенсионерския клуб в Трънчовица. С много ентусиазъм и там самодейността намира развитие и реализация. Подготвят се програми по различни поводи, рождени дни и тържества. В клуба пенсионерите намират спокойствие, общуват помежду си, веселят се и изпълват пенсионерските си години с живот и разнообразие.

Родният дом на Григор Вачков

      Жителите на с. Трънчовица са жилави и работливи хора, горди и самокритични. Не веднъж са доказвали, че обичат селото си и милеят за него. Въпреки всички трудности и несгоди никога не са забравяли корена си, битието си и родното село. Това е нещото, което ще опази Трънчовица и ще помогне тя да пребъде въпреки проблемите и демографската криза. Трънчовица има право да остане на картата на Република България със своето бъдеще и добри хора!