село БЪЛГАРЕНЕ
Наименованието на селото е свързано с името на жителите му.
Отначало жителите са се казвали /булгари/ българи и от там /Булгаре/ Българене.Етническия произход на селото се подчертава и от проф. Йордан Заимов в книгата му ,,Заселване на българските славяни на балканския полуостров от 1967 г. Думата „ Българене ” се състои от две части. Първата /българи/означава името на жителите, а втората част /ене/ е българска форма за образуване на жителски имена, което означава /равно място/.От тук Българене е-/българи на равно място/.
Първото писменно споменаване на с. Българене е през 1430г. г., когато Българене е включено в Никополския санджак и е регистрирано в турски документи със същото име.
Българене е северозападната врата на Левченска община, със запазени паметници от Възраждането и Руско-турските войни.
Водните ресурси в землището на с. Българене се състоят от подпочвени и повърхностни води. Река Осъм – корекция и запазените стари корита са истинско богатство за жителите.
Подпочвените води са проучени много добре.Такива има около старото корито на р. Осъм. Там, те са на малка дълбочина. В местностите Въртопа, Кючека, Червената могила, Кантона, Трапова чешма, Курвенец има извори. В дълбочина геотермалните води също са проучени. Според професор д-р инж. Константин Щерев, те имат температура 53-55 градуса по Целзий.
Наличието на селиций, бром и йод обуславя минералния характер, който до ден днешен не е използван и разработван. Българене е с преобразуващи черноземни и карнобатни почви.
Растителността и фауната е разнообразна.Стари дървесни видове, характерни за степната зона, се намират под закрила на държавата. Такава е трепетликовата топола, намираща се северно от селото, от лявата страна на шосето за гр. Свищов. Тя е над 100 години. Има обиколка над 6 м.и е висока над 20 м.
В с. Българене се намира единствения в Община Левски исторически паметник „Римския мост” Горния мост , който бе реставриран от Общината и се запази за поколения. На територията на Българене има три паметника: Паметника на Георги Баджин-руски капитан от ІІ–ра артилерийска бригада, починал в Българене на 12.ІХ.1877 г., паметника на Владимир Романович-Хоменки – мл. лейтинант от 19 пехотен Комстрамански полк, починал на 11.VІІ.1877 г. в с. Българене и паметник на Българския воин в с. Българене в памет на загиналите в Сръбско-българската и Втората световна война. И както казва поета Иван Вазов още през 1906 год. за значението на паметниците ,,……с…времето ще станат места за поклонение на българския народ и тяхното историческо звачение ще бъде от безценна важност за българското потомство
исторически паметник „Римския мост”
Българенци са били будни и трудолюбиви хора.Още през 1850год. е открито килийно училище. През 1870 г. в църковния двор се построява едноетажна училищна сграда. В нея са учили и ученици от селата Изгрев и Деляновци. Във вестник „ Източно време” от 9.ХІ.1874фгод. в него четем: „Между всички села от Свищовска каза, най-будно е с. Българене.То има любознателни жители, които милеят за училището.В Свищовския каза, туй е едничко село, което има таквоз училище„. Много по-късно с помощта на българенци се построява днешното училище, в което до ден днешен бие училищния звънец. Детската градина съществува с една група, но откриването на завода за спортни и фитнес уреди „ Синкам Интернационал.” задържа млади хора в селото ни, което налага разкриването на яслена група към ЦДГ „ Пролет „, за да могат младите семейства да работят. Към кооперация „ Осъм” все още работят около 30-40 човека, ЕТ „ Ескус – Транс” осигурява работа на още толкова човека, има работещи към бензиностанция „ Петрол „, Детска градина, ОУ „ Христо Ботев” ПК „Живот „, Частни магазини и кафенета
|