село АСЕНОВЦИ

Село Асеновци е разположено северно от река Осъм на 86м. надморска височина. Намира се в живописна местност с южно изложение към реката и е обградено от обширни равни плодородни полета. На юг от Осъмската долина се издига хълмиста местност, ask обрасла с гъсти широколистни, предимно дъбови гори. Над нея ясно се очертават върбовските и бутовенските възвишения, наречено от местното население „Могили”. С тия възвишения фактически завършват северните склонове на Стара планина. Там се простира и големият горски масив, наречен „Пустията”, някога закрилник на четите на Филип Тотю, Хаджи Димитър и Стефан Караджа.

Село Асеновци се намира на главния път от гр. Левски за гр.Ловеч. Землището на селото заема 41.000 дек.

  От събраните данни за историческото минало, въз основа на изложените в музейната сбирка археологични находки може да се заключи, че в границите на селото е имало живот през един продължителен период от време. Най- ранните материали се отнасят към медно- каменната епоха /V-IV век пр. н.е/ и бронзовата епоха /IV-II хилядолетие пр.н.е./ освен такива и от желязната епоха, римското владичество и цялото българско средновековие до падането под османското владичество на плевенския край. Покрай селото е минавал път, който свързвал Велико Търново със София и т.н. търновски път и друг идващ от Никопол през балкана за Цариград. И двата били застлани с камъни, трасетата на които личат и до днешни дни. Селото се е състояло от три махали, раздалечени на около километър една от друга. По време на татарските нашествия махалите са разрушавани 3 пъти и после възстановявани.След нахлуване на селджуските турци по предание, трите махали заедно с изградения манастир са изгорени, а част от населението избито. Калугерите се изселват в Румъния, а останалата част от населението забягва към балкана и се заселват с.Торос- Ловешко. Турците заграбват всички плодородни земи, но остават без работна ръка, което довежда до допускане на завръщане на преселените българи в родните места, влючително и на забегналите калугери в Румъния. Така било заселено ново село на левия бряг на р,Осъм, наречено Калугерово, на името на заселилите се калугери. След време за разлика от много други селища от страната със същото название е сложена прибавката „Усма”, а по късно „Осма”, понеже било заселено на р.Осъм. Наименованието „Осма Калугерово” се запазва до 1950 г., когато селото се преименува на село Асеновци. То е второ по големина в община Левски с 1750 жители. На неговата територия има керамичен цех на фирма „Шаварна” за производство на тухли. От една година той е в ремонт. Обработваемата земя се стопанисва от фирми и арендатори. Животновъдството е съсредоточено в частни стопани. Високият процент на малцинствено население от една страна, както и липсата на предприятия от друга е предпоставка за висока безработица, която е една от най-високите в общината.

УЧИЛИЩЕ

Първото училище се открива през 1852г.. През 1902г. се строи ново училище на един етаж, по –късно, през 1936г. е надградено с втори етаж. То носи името на великият революционер Христо Ботев. Поради големият брой на децата се изгражда второ училище през 1933г. носещо името на Васил Левски. В момента функционират двете училища със 164 ученика, в 8 паралелки и една подготвителна група. Селото разполага с детска градина работеща с пълен капацитет. В училището и детската градина има изградено централно парно отопление, вътрешни тоалетни и ремонтирани стаи. В момента се подменя дограмата за подобряване на условията за обучение и създаване на комфорт.

ЧИТАЛИЩЕ

            Народна читалище ”Съзнание „ с. Асеновци е основано през 1894г. През 1898г. се закупуват първите книги и списания за откриване на библиотека към читалището.

През 1926г. започва строежът на читалищен дом, който официално е открит през 1932г. и започва функционирането на читалищният салон. Сформира се театрален колектив, а по- късно започват изяви на женски народен хор и танцов състав.

       Днес към читалището има сформирани детска и женска фолклорна група, наречена „Осъмски ритми” със художествен ръководител Петранка Стефанова, които ежегодно представят достойно селото и Общината в различни фестивали и събори от регионален и национален мащаб, за което говорят многобройните грамоти и награди.

        През годините библиотеката стана една от водещите в общината. Библиотечният фонд наброява 11 000 тома, ежегодно се обслужват около 400 читатели /учащи и възрастни/. Провеждат се литературни четения, обсъждане на книги и разговори, както и извършването на библиотечни справки в помощ но учениците и хората от селото.. Библиотеката разполага с компютър и интернет връзка, които са в полза на населението. Очаква се през м.май да се оборудва с още четири компютъра и мултимедия ,спечелени по проект към фондация ”БИЛ И МЕЛИНДА ГЕЙТС”, които да се ползват безплатно.

Всяка година читалището работи по различни проекти, с приходите от които се закупуват нови книги и се осъществяват ремонтни дейности.

ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ

            В селото мирно съжителствуват хора с различни религиозни убеждения- християни, мюсюлмани, власи, богомолци и т.н. Има построена църква още от 1862г. През 2009г. е изградена нова ограда на църковния двор, както и частичен ремонт на църквата.